Ay! mi bien, que no haría yo por ti
Por tenerte un segundo, alejados del mundo
Y cerquita de mí
Ay! mi bien, como el río Magdalena
Que se funde en la arena del mar,
Quiero fundirme yo en ti.

Hay amores que se vuelven resistentes a los daños,
Como el vino que mejora con los años,
Asi crece lo que siento yo por ti.

Hay amores que se esperan al invierno y florecen
Y en las noches del otoño reverdecen
Tal como el amor que siento yo por ti.

Ay! mi bien, no te olvides del mar
Que en las noches me ha visto llorar
Tantos recuerdos de ti
Ay! mi bien, no te olvides del día
Que separó en tu vida,
De la pobre vida que me tocó vivir

Hay amores que se vuelven resistentes a los daños
Como el vino que mejora con los años
Así crece lo que siento yo por ti

Hay amores que parece que se acaban y florecen
Y en las noches del otoño reverdecen
Tal como el amor que siento yo por ti
Yo por ti...por ti...como el amor que siento yo por ti.

Три през нощта е.
Звездите скоро ще умрат.
Котките се крият от студа.
А очите ми са очите на куче.
Дяволите излизат да потанцуват.
И никой не бива да ги вижда.
Защото видиш ли ги, те идват да танцуват върху раменете ти.
И вече те познават.
И ти ги познаваш, но това не означава, че можеш да им кажеш да си тръгнат.
Трябва някой друг да ги изгони.
Виждал съм ги.
И всеки път правех същата грешка.
И всеки път по един нов идваше при мен.
Ако не спреш на време ще умреш.
Но не наистина.
И наистина.
Защото колко дявола ще понесе душата ти?
Не повече от шест.
Познават се хората с дяволи по леко приведените рамене. И по изморените очи.
Те не могат да починат, защото цяла вечер са танцували с ония.
И колкото повече танцуват, толкова по-приведени са раменете им.
Който трупа мъдрост, трупа печал.
Колко вярно. И колко изморително.

.......................................................................................

Huba, huba

1.huba-huba
A saying in which one is having a good time having sex.
"O baby, huba-huba"

Мравояда си стоеше върху тонколоната, от която се чуваха The Killers "Love struck Romeo..." и наблюдаваше черешовите венчелистчета, които се бяха появили там, където доскоро имаше само мръсен сняг. Мастилените му очички се взираха в точно определено листенце...

Всъщност, на това място в блога доскоро се подвизаваше Мадона с песента си Сикрет, ама аз реших да я затрия. И понеже знам само как се редактира публикация, но не и как се трие, трябваше да запълня мястото с нещо.

...Венчелистчето не мърдаше вече от няколко дни, защото беше заклещено в латексова капсула. Идеята на гледането на черешовите венчелистчета е да видиш как падат и съвсем по японски, философски да се замислиш за краткостта и преходността на човешкия живот. Естествено един хартиен мравояд не може да осъзнае подобни идеи, и за това той просто си наблюдава.

По-щастлив ли е един хартиен, немислещ мравояд от един жив, мислещ човек?

Може би. Понякога.

Music takes me uuuuuuup

Suddenly, the nice guy beside me jumps up with a pistol in his hand!
Runs to the cockpit and demands that the pilot has to go to Rio de Janeiro!
One, just one night in Rio (in Rio)
Too, too tired to complain (buagh)
Three, three stamps in my passport
For you it might sound funny (well?
But I was in pain
All right after twenty six hours
We got rescued by the brazilian anti-terror squad
Nice guys by the way
Later at the gate, I see this BEAUTIFUL lady smiling at me
I go over there, and talk to her
And she, invites me to go to her house
Sounds like, there’s a chance to shave
And is one, one night in Rio (Rio)
We had two, two glass of champagne (champagne)
And after three, three minutes of talking (hahaha)
We made love (love...), again and again (again again again?

Y tu mama tambien, pinche puto pendejo

Barcelona

Whatever Lola Wants

I always get, what I aim for
And your heart and soul, is what I came for.
Whatever Lola wants, Lola gets
Take off your coat, Don't you know you can't win
You're no exception to the rule,
I'm irrezeestable you fool, Give in

Santa Maria (Del Buen Ayre)

She walks inside him,
pours a strong one.
Put her mind at ease.
It's the calm before another storm.
And the friendship’s from the whiskey to the keys.

Down in mexicali, there is a crazy little place that i know

So if you're south of the border
I mean down in Mexico
And you wanna get straight
Man, don't hesitate
Just look up a cat named Joe

Първи ден, ново начало, tengo la camisa negra, започва се, кафе с мляко и много надежди.

Rado San и наглото Подсъзнание

Rado San се събуди с наченки на лошо настроение. По всичко личеше, че денят няма да е от най-веселите... Нещата не вървяха на добре, когато изведнъж го осени Идеята! И така той хапна дробчета по селски, изпи една бира и се насочи решително към подсъзнанието си. Малкото копеле се беше самозабравило нещо напоследък. Когато Rado San замахна с "Let it rain down love" на Freemasons, подсъзнанието имаше наглостта да му се противопостави. Ето го и краткишт разговор:
RS: -What the hell do you thing you are doing Subconscious?!?
SC: -I do whatever I like?
RS: -And since when?
SC: -Since a long time, каза то нагло...
RS: -Hmmm, I guess it's my fault... Well stop doing whatever you do. You make me nervous.
SC: -And who the hell do you think you are to tell me...ghrghr
RS: -I'm your fucking MASTER, little bitch, so obey me..., каза Rado San, настъпвайки наглото подсъзнание с "Nirvana Vs Basement Jaxx - Oh Gosh, My Basement Smells Like Teen Spirit", след това го зарита с "Sunrise" на Simply Red, "The mice, the demons and piggies" на Wolfgang Parker и "Mama told me not to come" на Tom Jones.

-How much sugar do you like in your tee?
-Forget about the sugar, have a spoonfull of me!, cause I'm tasty...

Wolfgang Parker "The Mice The Demons And The Piggies"

Well the whiskey in front of my face keeps pour-pour-pour-pour-pouring along
Makes me drunk-drunk-drunk-drunk as hell all night long
And the laughter from the devil echoes on down the hall
Makes a rhythm for the dancing demons do the jitter-bug on my wall

you had the body now you want my soul

Easy, ready, willing, over time
Where does it stop where do you dare me to draw the line
You've got the body now you want my soul
Don't even think about it say no go

MAMA TOLD ME NOT TO COME . . .

Same thing, sunshine
Got change on my mind
I can't say it's alright
'Cause I need a cloudburst in my life

Thunder-showers
When love flowers
Baby, it's alright
To just get soaking wet tonight

No expectation, no demands
Just know my heart is in your hands
You got the power in control
Oh oh oh

Let it rain down love, heavenly storm
Just what I'm searching for
Let it rain down love
Can't touch the ground
Baby just let your love rain down...

Make it just pour
Break it, let it storm
Shake me to my core
'Cause I need a hurricane for sure

No expectations, no demands
Just know my heart is in your hands
You got the power in control
Oh oh oh

Let it rain down love, heavenly storm
Just what I'm searching for
Let it rain down love
Can't touch the ground
Baby just let your love rain down...

Гледаме падащите листа и не си даваме сметка, че не студа и мъглите на есента, а изпепеляващите страсти и горещият вятър на лятото са ги изтощили до смърт.

Похотта

Да усещаш как от нетърпение слюнката ти се сгъстява в устата и да предугаждаш вкус на розово;

да се плакнеш в топла вода сред огромни зърна череши и светулка да те гъделичка в ухото;

да спиш с едната си ръка топната в паница с мед, а другата да подлагаш под разхлаждаща водна струя;

да те милват по гърба с издухани глухарчета или да ти бършат задника с живи гъсенца:

Похотта.
(Артур Лундквист)

C H I N G A T U M A D R E P I N C H E P U T O P E N D E J O

Една от най-добрите реклами, които съм виждал
Addidas House Party

ВНИМАНИЕ!!! Мелодията се забива трайно и ефикасно в главата ви!!!
Натисни тук

Когато чалга певиците умрат и се разложат, силиконите в гърдите, устните и задниците им, изкуствените нокти, цветните лещи, както и екстеншъните им, ще останат. В този смисъл красотата е вечна...

Днес оставането в съзнание е осoбено трудно. През целият ден се люшкам около ръба на скапаната лудост и само две мноого тънки, бели нишки ме придържат към нормалния свят. Нишките са от тънки копринени влакна и за това всеки път, когато залитна към безумието, те се впиват в китките ми. Въпреки това съм им благодарен. Халюцинациите също не се държат както трябва и всеки път, когато затворя очи или се отпусна се появяват, вкарвайки хаос в и без това обърканото ми съзнание. Демоните в главата ми май пак са решили да се позабабляват, играейки си с вътрешностите ми, предизвиквайки чувство на крайна възбуда и нетърпение, чувство на безкрайна апатия и меланхолия, чувство на очакване и надежда, чувство за обреченост и безнадежност... абсолютна емоционална помия. Опитвам се да ги тровя периодично, но изглежда отдавна са се адаптирали към тютюневия дим. Отивам да ги обгазявам с поредната доза (съдържаща над 4500 отровни вещества). Take care.

Ето, че Rado San най-накрая пристигна и в това измерение. Беше разбрал( от своята приятелка Master Mimi), че това място е истинско находище на персонални измерения( към които Rado San изпитваше твърде силно влечение). Той разбираше блоговете като кутии за душевни находки, събиращи в себе си следите от мисловните пътешествия на притежателите си. Като опитен следотърсач(умение придобито след многобройни години прекарани в мисловните джунгли на няколко различни свята), той не се съмняваше, че тези следи ще го отведат към нови места, които трябва да бъдат изследвани.
Тук е мястото да споменем няколко неща за Rado San. Преди всичко, той е изследовател. През цялото време. Изследва почти всичко, което може да бъде изследвано. В този смисъл, може да си го представите като един от онези британски изследователи на джунглите в Конго, чиито основни занимания са били откриването на древни храмове и нови биологични видове, битките със зулуси и закуските с черен дроб от собственоръчно убита атилопа гну. Естествено Rado San, като представител на 21 век, провежда друг тип експедиции, не обича насилието(освен когато не го ядосат) и е заменил черния дроб от собственоръчно убита атилопа гну с кафе и цигара. Някъде под ребрата му, обаче тиктака същия механизъм, задвижвал някога гореспоменатите търсачи на нови неща. Обича да пътува през различните измерения и вселени, като напоследък ясно се забелязва афинитета му към персоналните психични измерения и техните изменения породени от развитието (или деградацията) на техните притежатели.
И така. След като прекара няколко месеца(години или столетия(времето е твърде субективно понятие)) заточен в една психологическа пустиня далеч на север, RadoSan реши да спре да се мотае, и да тръгне по блестящите оптични релси на Интернет, в търсене на нови находки. Реши също така да създаде архив, в който да съхранява откритията си, така че те да не се изгубят в мрака на собственото му, напоследък леко замъглено, съзнание...