Днес оставането в съзнание е осoбено трудно. През целият ден се люшкам около ръба на скапаната лудост и само две мноого тънки, бели нишки ме придържат към нормалния свят. Нишките са от тънки копринени влакна и за това всеки път, когато залитна към безумието, те се впиват в китките ми. Въпреки това съм им благодарен. Халюцинациите също не се държат както трябва и всеки път, когато затворя очи или се отпусна се появяват, вкарвайки хаос в и без това обърканото ми съзнание. Демоните в главата ми май пак са решили да се позабабляват, играейки си с вътрешностите ми, предизвиквайки чувство на крайна възбуда и нетърпение, чувство на безкрайна апатия и меланхолия, чувство на очакване и надежда, чувство за обреченост и безнадежност... абсолютна емоционална помия. Опитвам се да ги тровя периодично, но изглежда отдавна са се адаптирали към тютюневия дим. Отивам да ги обгазявам с поредната доза (съдържаща над 4500 отровни вещества). Take care.
Няма коментари:
Публикуване на коментар