четвъртък, 10 септември 2009 г.


Ето, че Rado San най-накрая пристигна и в това измерение. Беше разбрал( от своята приятелка Master Mimi), че това място е истинско находище на персонални измерения( към които Rado San изпитваше твърде силно влечение). Той разбираше блоговете като кутии за душевни находки, събиращи в себе си следите от мисловните пътешествия на притежателите си. Като опитен следотърсач(умение придобито след многобройни години прекарани в мисловните джунгли на няколко различни свята), той не се съмняваше, че тези следи ще го отведат към нови места, които трябва да бъдат изследвани.
Тук е мястото да споменем няколко неща за Rado San. Преди всичко, той е изследовател. През цялото време. Изследва почти всичко, което може да бъде изследвано. В този смисъл, може да си го представите като един от онези британски изследователи на джунглите в Конго, чиито основни занимания са били откриването на древни храмове и нови биологични видове, битките със зулуси и закуските с черен дроб от собственоръчно убита атилопа гну. Естествено Rado San, като представител на 21 век, провежда друг тип експедиции, не обича насилието(освен когато не го ядосат) и е заменил черния дроб от собственоръчно убита атилопа гну с кафе и цигара. Някъде под ребрата му, обаче тиктака същия механизъм, задвижвал някога гореспоменатите търсачи на нови неща. Обича да пътува през различните измерения и вселени, като напоследък ясно се забелязва афинитета му към персоналните психични измерения и техните изменения породени от развитието (или деградацията) на техните притежатели.
И така. След като прекара няколко месеца(години или столетия(времето е твърде субективно понятие)) заточен в една психологическа пустиня далеч на север, RadoSan реши да спре да се мотае, и да тръгне по блестящите оптични релси на Интернет, в търсене на нови находки. Реши също така да създаде архив, в който да съхранява откритията си, така че те да не се изгубят в мрака на собственото му, напоследък леко замъглено, съзнание...

Няма коментари:

Публикуване на коментар