събота, 11 декември 2010 г.

Пуша си лулата.
И сенките на дима се оформят като лица.
На демони.
Не, те не са грозни, нито зловещи.
Все пак са си мои.
Нещо май са се изнервили, защото се опитвам да ги пренебрегвам напоследък.
"You'll be back, honey"
Това е цитат, да не стават грешки.
Нещо такова искаха да ми кажат май.
В последно време доста се вживяха в ролята си.
Ами така е, като ме мързи.
Живота на всеки човек е битка с демоните му.
Изключение правят по-глупавите, ама за тях не ми се мисли сега.
И така.
Всеки момент на щастие и лекота е победа.
Избирай.
Ти или те.
Кой ще командва?
Само да напомня дискретно, че живота си е твой.
Не, че се опитвам да влияя на избора ти.

-Memento mori, homine-

Помни, че си смъртен, човеко.

Има два начина да се тълкува.
(както винаги)

По един хартиен жерав за всяка победа.
По един хартиен жерав на всяко полесражение.
Сега отивам да се сбогуваме.
Няма да се видим скоро.
С тях.