понеделник, 21 декември 2009 г.

Три през нощта е.
Звездите скоро ще умрат.
Котките се крият от студа.
А очите ми са очите на куче.
Дяволите излизат да потанцуват.
И никой не бива да ги вижда.
Защото видиш ли ги, те идват да танцуват върху раменете ти.
И вече те познават.
И ти ги познаваш, но това не означава, че можеш да им кажеш да си тръгнат.
Трябва някой друг да ги изгони.
Виждал съм ги.
И всеки път правех същата грешка.
И всеки път по един нов идваше при мен.
Ако не спреш на време ще умреш.
Но не наистина.
И наистина.
Защото колко дявола ще понесе душата ти?
Не повече от шест.
Познават се хората с дяволи по леко приведените рамене. И по изморените очи.
Те не могат да починат, защото цяла вечер са танцували с ония.
И колкото повече танцуват, толкова по-приведени са раменете им.
Който трупа мъдрост, трупа печал.
Колко вярно. И колко изморително.

2 коментара: