Мравояда си стоеше върху тонколоната, от която се чуваха The Killers "Love struck Romeo..." и наблюдаваше черешовите венчелистчета, които се бяха появили там, където доскоро имаше само мръсен сняг. Мастилените му очички се взираха в точно определено листенце...
Всъщност, на това място в блога доскоро се подвизаваше Мадона с песента си Сикрет, ама аз реших да я затрия. И понеже знам само как се редактира публикация, но не и как се трие, трябваше да запълня мястото с нещо.
...Венчелистчето не мърдаше вече от няколко дни, защото беше заклещено в латексова капсула. Идеята на гледането на черешовите венчелистчета е да видиш как падат и съвсем по японски, философски да се замислиш за краткостта и преходността на човешкия живот. Естествено един хартиен мравояд не може да осъзнае подобни идеи, и за това той просто си наблюдава.
По-щастлив ли е един хартиен, немислещ мравояд от един жив, мислещ човек?
Може би. Понякога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар