събота, 20 февруари 2010 г.

Ден първи. 9.33 сутринта. Пуши ми се. Първият ден е най-гаден. Така пишеше във оня форум. Волята ми е сууууупер тънка, като люспичка на глава лук. Колкото повече говоря за това, толкова повече ми се пуши. 72 часа, казаха. 72 часа ад. После всичко ще отшуми. Минали са 12 от полследното дръпване. Още 60.

Взех си близалка, ама не ми върви с кафето. Осега нататък ще пия кафе без цигари. Почти се насълзих. И след хранене пак няма да има, и като изляза от банята. И като съм на плаж, на стоп, докато гледам аниме или чета книга, или слушам бавна, протяжна музика, или се радвам на слънцето, докато играя карти или чакам някого...

Вече ще усещам миризмите по-силно. Миризмата на пролет и на чисто след дъжда. Ще усещам вкуса и аромата на храната. Ще имам повече пари- средно по 20 лв повече на седмица. Няма да мириша на цигари. Ще дишам по-лесно, ще се концентрирам по-лесно, ще се качвам до 4 етаж без усилие. Ще имам повече енергия. Близалките помагат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар