сряда, 24 февруари 2010 г.

ами значи, таковата...



Таковата... реших да отложа за малко спирането на цигарите.

Вчера и днес се случиха много хубави неща- пуснаха ми тениската за продажба, видях се с Алекс, тя беше в добро настроение, някакви хора ми пишат колко е готин дизайна и как ще се кефят да го имат на тениска.
Само тъпите хороскопаджии явно не схващат, че не това, което пишат е онова, което искам да видя.

Лошата страна на нещата е, че не ми се правят нови дизайни, чувствам се някак си психично изморен и безидеен.

Сега тече следващото състезание. Целта е тениска на седмицата. Стискайте палци. Стискайте каквото ви дойде. Важното е да ти стиска. Една стиска магданоз. Стиска, стиска, колко ще стиска.

Малка руса миска
стиска свойта писка...
Силно я притиска,
тихичко се киска...

Тва последното стана малко вулгарно.
Take care.

понеделник, 22 февруари 2010 г.

Ден втори


Ден втори.
Вчера пуших.
И днес пуших- 1 цигара и половина.
Целта са три цигари за деня.
Мисля,че е постижима.
Номера е да не мислиш за това.
Дадох на шамана от моята близалка.
Мисля, че му хареса.

неделя, 21 февруари 2010 г.

lOOser


Днес пуших супер много, 7-8 цигари общо.
Срам ме е.
Мисля, че това е добре.
Утре ще се опитам да се справя по-добре.
Важното е да не спирам да се опитвам.
Важното е да успея.
Иначе ще е твърде жалко.
Сетих се за Пинокио.
Там децата, които пушеха се превръщаха в магарета.
Ако не спра, някой ден и аз ще се превърна в магаре.

Прости ми падре


Прости ми падре, защото съгреших.
Изпуших една цигара.
Бях на кафе и не се сдържах.
Теньо е виновен.
Аз съм си виновен.
Не ми пука.

Добре

...

Мамка му

Запалих.

Но не вдишах. Само задържах дима в устата.
Щях да повърна. Толкова гаден вкус. Взех си цигара на бройка. Кинг, червен. Повече не!
Измих си зъбите два пъти и още не мога да махна гадния вкус.

Мисля, че минах първата криза без особени сътресения. Според една таблица кризите ще стават все по-зле до края на деня. Утре нещата би трябвало да са по-спокойни, но само ако не пуша. Даже едно дръпване и всичко започва отначало.

Мисля, че се пристрастявам към близалките. Вече съм на 4-та. Лошото е, че ми излизт два пъти по-скъпо от цигарите. Поне имат по-хубав вкус.

След като вече знам какво е кризата, предполагам, че съм подготвен за следващата.

събота, 20 февруари 2010 г.

Ден първи. 9.33 сутринта. Пуши ми се. Първият ден е най-гаден. Така пишеше във оня форум. Волята ми е сууууупер тънка, като люспичка на глава лук. Колкото повече говоря за това, толкова повече ми се пуши. 72 часа, казаха. 72 часа ад. После всичко ще отшуми. Минали са 12 от полследното дръпване. Още 60.

Взех си близалка, ама не ми върви с кафето. Осега нататък ще пия кафе без цигари. Почти се насълзих. И след хранене пак няма да има, и като изляза от банята. И като съм на плаж, на стоп, докато гледам аниме или чета книга, или слушам бавна, протяжна музика, или се радвам на слънцето, докато играя карти или чакам някого...

Вече ще усещам миризмите по-силно. Миризмата на пролет и на чисто след дъжда. Ще усещам вкуса и аромата на храната. Ще имам повече пари- средно по 20 лв повече на седмица. Няма да мириша на цигари. Ще дишам по-лесно, ще се концентрирам по-лесно, ще се качвам до 4 етаж без усилие. Ще имам повече енергия. Близалките помагат.

Спирам цигарите

С П И Р А М Ц И Г А Р И Т Е ! ! !

Vanila Sky



This is your time,
this is your day.
You've got it all,
Don't blow it away.
По чалга концертите вместо " Къде са ви ръцетееееее"
трябва да викат "Къде са ви главитееееее".
Говеда.


Важни са малките неща. В този случай- супер якото копче на дънките ми. Бях го забравил.
Тоя блог пак умря.
Пак пуша.
И слушам Риана.
Какво толкова?
Хороскопа е гаден.
Тая Алена ми лази по нервите.
Грее слънце.
Прави ми се секс.
Пак.
:)
"I'm so hard, yeah yeah yeah, so hard..."
Ама не в тоя смисъл.
Имам идеи за снимки.
Искам да се видя с някого, ама не знам с кого.
Напоследък всички, малко по малко губят мечтите си.
Някои ги губят много по много.
И ги заменят с проблеми.
Които също като като мечтите са по-скоро измислени.
Жалко защото,
вече няма за какво да си говорим.
Преди си говорехме за мечтите си.
И ни беше хубаво.
Защото имахме надежда.
И вяра в себе си.
Сега имаме проблеми.
И съмнения в себе си.
Кажете ми кое е по-доброто от двете?
И после ми кажете, че летя в облаците.
Ами летя защото там е по-готино в сравнение със земята.
И калта.
“Когато силно искаш нещо, цялата вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си.”
Да бе, знам че Паулу Коелю пише за манекенки.
Ами то и аз имах някакви изяви из нета.
Може би за това ме кефи толкова.
А може би и вас ви кефи, ама не и прилично да си го признаете.
Защото не е модерно.
Тоест е модерно да не те кефи.
"You'll never get to Heaven if you're scared of getting high."
Тоя път е Кайли.
Тя се спаси от рак на гърдата.
Малко хора успяват.
И още:
And there's my mind saying:
-Тhink before you go
тhrough that door that takes me to nowhere,
I stopped you all romantic crazy in your head.
-You think I listen, no I don't care.

петък, 12 февруари 2010 г.


Обичам те Хриси.

Алена и грешния хороскоп

Значи, тези, които ме познават знаят, че сутрин с кафето и цигарата задължително проверявам и новините. И тук не става въпрос за прозаичните всекидневни скандали и разкрития. О, не. Тук говоря за много по-глобални неща. Направо вселенски. Става въпрос за събитията, които се случват в този край на галактиката.

Транзитна Венера, ретрогаден Марс и Меркурий в опозиция с тригона на Плутон, Слънцето и Нептун, са само част от нещата, които наистина имат значение за мен.

Та така де. Влизам си аз в btv.bg и натискам хороскоп. Там ухилената Алена ми съобщава цитирам: "Очаквайте приходи, които ще озлобят вашите приятели. Следобед ще ви оставят сами да жънете успеха. Очаквайте отлични финансови постъпления."

Брей, викам си аз, ебаси приходите, щом чак приятелите ми ще се озлобят. Ще жъна успехи. Отлични финансови постъпления, цъкам с език...

Тук ще бъде прекалено цинично ако кажа "Кур"..., ама Кур!
Че имаше финансови постъпления имаше. Ама то се и очкаваше при положение, че почти от два месеца не бях взимал заплата. А до това колко са отлични...ще замълча обвиняващо.

Нека да добавим и факта, че малко ме уволниха. Ама май скоро ще съм и по-уволнеn, защото написах на шефката един mail и тя май не му се изкефи. Ами шанс. От утре съм фотограф и графичен дизайнер на свободна практика.

P.S. Алена, ако четеш това, искам да знаеш, че днес изгуби един човек, който вярваше в теб. Необратимо.