ВНИМАНИЕ!!! Мелодията се забива трайно и ефикасно в главата ви!!!
Натисни тук

Когато чалга певиците умрат и се разложат, силиконите в гърдите, устните и задниците им, изкуствените нокти, цветните лещи, както и екстеншъните им, ще останат. В този смисъл красотата е вечна...

Днес оставането в съзнание е осoбено трудно. През целият ден се люшкам около ръба на скапаната лудост и само две мноого тънки, бели нишки ме придържат към нормалния свят. Нишките са от тънки копринени влакна и за това всеки път, когато залитна към безумието, те се впиват в китките ми. Въпреки това съм им благодарен. Халюцинациите също не се държат както трябва и всеки път, когато затворя очи или се отпусна се появяват, вкарвайки хаос в и без това обърканото ми съзнание. Демоните в главата ми май пак са решили да се позабабляват, играейки си с вътрешностите ми, предизвиквайки чувство на крайна възбуда и нетърпение, чувство на безкрайна апатия и меланхолия, чувство на очакване и надежда, чувство за обреченост и безнадежност... абсолютна емоционална помия. Опитвам се да ги тровя периодично, но изглежда отдавна са се адаптирали към тютюневия дим. Отивам да ги обгазявам с поредната доза (съдържаща над 4500 отровни вещества). Take care.

Ето, че Rado San най-накрая пристигна и в това измерение. Беше разбрал( от своята приятелка Master Mimi), че това място е истинско находище на персонални измерения( към които Rado San изпитваше твърде силно влечение). Той разбираше блоговете като кутии за душевни находки, събиращи в себе си следите от мисловните пътешествия на притежателите си. Като опитен следотърсач(умение придобито след многобройни години прекарани в мисловните джунгли на няколко различни свята), той не се съмняваше, че тези следи ще го отведат към нови места, които трябва да бъдат изследвани.
Тук е мястото да споменем няколко неща за Rado San. Преди всичко, той е изследовател. През цялото време. Изследва почти всичко, което може да бъде изследвано. В този смисъл, може да си го представите като един от онези британски изследователи на джунглите в Конго, чиито основни занимания са били откриването на древни храмове и нови биологични видове, битките със зулуси и закуските с черен дроб от собственоръчно убита атилопа гну. Естествено Rado San, като представител на 21 век, провежда друг тип експедиции, не обича насилието(освен когато не го ядосат) и е заменил черния дроб от собственоръчно убита атилопа гну с кафе и цигара. Някъде под ребрата му, обаче тиктака същия механизъм, задвижвал някога гореспоменатите търсачи на нови неща. Обича да пътува през различните измерения и вселени, като напоследък ясно се забелязва афинитета му към персоналните психични измерения и техните изменения породени от развитието (или деградацията) на техните притежатели.
И така. След като прекара няколко месеца(години или столетия(времето е твърде субективно понятие)) заточен в една психологическа пустиня далеч на север, RadoSan реши да спре да се мотае, и да тръгне по блестящите оптични релси на Интернет, в търсене на нови находки. Реши също така да създаде архив, в който да съхранява откритията си, така че те да не се изгубят в мрака на собственото му, напоследък леко замъглено, съзнание...