вторник, 22 декември 2009 г.
Ay! mi bien, que no haría yo por ti
Por tenerte un segundo, alejados del mundo
Y cerquita de mí
Ay! mi bien, como el río Magdalena
Que se funde en la arena del mar,
Quiero fundirme yo en ti.
Hay amores que se vuelven resistentes a los daños,
Como el vino que mejora con los años,
Asi crece lo que siento yo por ti.
Hay amores que se esperan al invierno y florecen
Y en las noches del otoño reverdecen
Tal como el amor que siento yo por ti.
Ay! mi bien, no te olvides del mar
Que en las noches me ha visto llorar
Tantos recuerdos de ti
Ay! mi bien, no te olvides del día
Que separó en tu vida,
De la pobre vida que me tocó vivir
Hay amores que se vuelven resistentes a los daños
Como el vino que mejora con los años
Así crece lo que siento yo por ti
Hay amores que parece que se acaban y florecen
Y en las noches del otoño reverdecen
Tal como el amor que siento yo por ti
Yo por ti...por ti...como el amor que siento yo por ti.
понеделник, 21 декември 2009 г.
Три през нощта е.
Звездите скоро ще умрат.
Котките се крият от студа.
А очите ми са очите на куче.
Дяволите излизат да потанцуват.
И никой не бива да ги вижда.
Защото видиш ли ги, те идват да танцуват върху раменете ти.
И вече те познават.
И ти ги познаваш, но това не означава, че можеш да им кажеш да си тръгнат.
Трябва някой друг да ги изгони.
Виждал съм ги.
И всеки път правех същата грешка.
И всеки път по един нов идваше при мен.
Ако не спреш на време ще умреш.
Но не наистина.
И наистина.
Защото колко дявола ще понесе душата ти?
Не повече от шест.
Познават се хората с дяволи по леко приведените рамене. И по изморените очи.
Те не могат да починат, защото цяла вечер са танцували с ония.
И колкото повече танцуват, толкова по-приведени са раменете им.
Който трупа мъдрост, трупа печал.
Колко вярно. И колко изморително.
Звездите скоро ще умрат.
Котките се крият от студа.
А очите ми са очите на куче.
Дяволите излизат да потанцуват.
И никой не бива да ги вижда.
Защото видиш ли ги, те идват да танцуват върху раменете ти.
И вече те познават.
И ти ги познаваш, но това не означава, че можеш да им кажеш да си тръгнат.
Трябва някой друг да ги изгони.
Виждал съм ги.
И всеки път правех същата грешка.
И всеки път по един нов идваше при мен.
Ако не спреш на време ще умреш.
Но не наистина.
И наистина.
Защото колко дявола ще понесе душата ти?
Не повече от шест.
Познават се хората с дяволи по леко приведените рамене. И по изморените очи.
Те не могат да починат, защото цяла вечер са танцували с ония.
И колкото повече танцуват, толкова по-приведени са раменете им.
Който трупа мъдрост, трупа печал.
Колко вярно. И колко изморително.
Абонамент за:
Публикации (Atom)